Началото на края
Познавам тези две очи.
Познавам и гласа ти.
Отдавна бе....
Под мрака на едно небе,
началото на края.
С душа изваяна от лед,
обърна гръб на любовта ни.
И повече за нас не споменах,
а ти дори не забеляза.
Попита само:
“Къде отиваш сега,
нима не ме обичаш вече?”.
Сърцето ми крещеше: “да”.
Очите ми препълнени блестяха.
Дъжда смили се ,
заваля,
успях сълзите да преглътна.
И без да се замисля продължих.
Кой каза, че светът за миг
не може да се срине.
Кой обеща, че болката
със времето ще мине.
Сега горчи ми на сърцето.
Душата ми гори.
Но надали ти помниш аз коя съм.
Каква била съм и преди.
И както казах,
познавах две очи
и исках обичта им.
Те бяха на едно момче,
момче, което ме предаде.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Киара Все права защищены
чудесно е...много добро ! /6/
