Най-сетне: бавно, сънено, протяжно...
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Най-сетне: бавно, сънено, протяжно
прозорецът ми избледня, и сенките се скриха.
Като паяци се плъзнаха по пода.
и се спотаиха в тъмното под гардероба.
По белите стени блестят квадрати.
Открехнах, нека влезе слънцето и въздух.
Във въздуха блестят елмазени прашинки.
Отвън полъхна шум, и почнаха да лаят
заведените в парка да пикаят кучета.
Стопаните подсвиркват.
Една кола се дави и се кашля
и после някой плю разсърден на земята.
Захърка булеварда.Писнаха аларми.
Сред клоните врабчетата запяха.
И пак не спах.
Часовникът-ковач, и той не мигна.
Че цяла нощ не спря да блъска…
Завит в тъмното го слушах:
-Пирон…дъска…Пирон…дъска…
И пак: так-так, так-так…
Какво ли майстори ?
И още продължава…
Поне си има занимавка, нека чука!
Дано в идващият ден, и аз, да знам какво да правя.
Лежа безсмислен, непотребен
завит в бял чаршаф, под белият таван отгоре.
Пред погледа ми, някаква мушица-еднодневка
лети, задъхана от жажда за живот.
Блазе и!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светослав Иванов Все права защищены
