8 июл. 2006 г., 22:28

НАКРАЯ

172 0 38

<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

Когато дайде ред да ме изпратите

в най-краткия ми път към съвършенството,

сложете стари дрехи и обувки,

защото ще вали и ще е кално.

 

На мястото на тръгване прелейте

едничка глътка вино – много евтино,

с последните ви левчета закупено –

да ви държи в юмрук до сутринта.

 

Не говорете някакви небивалици,

че съм била добра и много хубава…

Такава съм, каквато Бог ме прати

 и никога не съм се доизмисляла.

 

Ако не е отвътре – не плачете.

Тогава ще ми е кристално ясно.

Тогава аз на вас ще ви съчувствам –

на равнодушните и на разплаканите.

 

Повярвайте, отново ще сме заедно!

Ще ви посрещам в края на тунела,

ще ви чета най-новите си стихове,

ще ви сервирам светлина и музика

 

и ще ви заклевам пак да се обичаме!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анелия Шишкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии