Нарисувах
Дъждът се стича по прозорците
на моята душа самотна,
по стъклото студено като моето сърце.
Превръща се той в сълзи сиротни,
бавно пълзящи по моето лице.
Събирах ги в шепа капка по капка
и нарисувах с тях аз своята тъга.
Нарисувах себе си,
нарисувах и тебе,
нарисувах...но пак съм сама.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Харизанова Все права защищены
