7 мая 2005 г., 16:10

Наркотиците

151 0 10

И ето, отново си под влиянието

на твоите лъжливи радости.

За пореден път си слаб и се страхуваш

да продължиш живота си без заблуди.

Не знаеш вече какво е реалност и какво-илюзия.

Мислиш, че това е нормално - и “приятелите” ти го правят.

Но дали е така?

<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

 

Отново си друсан.

Пак се криеш от проблемите си.

Лъжеш себе си, лъжеш душата си.

Пълниш се с фалшиви заблуди.

И нереални мечти.

А това, което наистина искаш е да се освободиш.

От робството на тъмнината.

 

Какво си мислиш, че правиш?

Решаваш задачите на модерния си живот?

Търсиш начин да излезеш от лайната?

Опитваш се отново да бъдеш същия?

Лъчезарен и радостен?

Това не е начинът!

 

Отново си друсан.

Пак се криеш от проблемите си.

Лъжеш себе си, лъжеш душата си.

Пълниш се с фалшиви заблуди.

И нереални мечти.

А това, което наистина искаш е да се освободиш.

От робството на тъмнината.

 

Приятелите ти - ти ги предаваш.

Ами родителите - те вярваха в теб.

Искаха да успееш. Да бъдеш като тях.

Или дори повече. Защо ги излъга?

Защо ги изостави и тръгна по друг път?

Те се нуждаеха от теб. И сега те търсят.

Искат да ти помогнат. Позволи им.

Ти направи грешка- да така е,

Но нека да не се повтаря.

Защото е много по-глупаво

Да не поемеш ръката, протегната към теб

над бездната на мъчението и смъртта.

 

Отново си друсан.

Пак се криеш от проблемите си.

Лъжеш себе си, лъжеш душата си.

Пълниш се с фалшиви заблуди.

И нереални мечти.

А това, което наистина искаш е да се освободиш.

От робството на тъмнината.

 

Бъди силен! Имай воля!

Поправи грешката си.

Те ще те приемат и ще ти помогнат.

Ти можеш отново да си като преди-

Лъчезарен и радостен.

МОЖЕШ!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Борис Украинцев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И тук може би пак е мястото да кажа(... макар и с голямо закъснение) "НЕ БИВА ДА СЕ ГЛЕДА САМО НА ПОВЪРХНОСТТА, ЗАЩОТО РИБАТА НЯМА ДА ПЛУВА НАД НЕЯ!"
    Писателче,дори и слово да го наречеш, този стих е изпълнен с тъга и видима мъка!Отдавна обаче признах коментарите ти за думи с който не оценяваш, а САМО критикуваш!И най-лошото- критиката ТИ не е градивна, а точно обратното!

    За белия стих не се изисква рима.... в същност за това се нарича така.


    NEMO_IS_NUMB,ти наистина си силен човек, щом след загуба съумяваш да градиш, вместо да рушиш!
    Искренно съжалявам за загубата ти!
  • струва ми се,че не си особенно запознат с тази тема.а ако искаш да откажеш някого това не са думите...а и римата ти бяга
  • Не съм запознат по темата, защото не смятам да се самоубивам...(по този начин).
  • История по истинска случка. И обръщение към хората да не правят грешката, която един много близък човек за мен направи. И сега го няма. Липсва ми.
  • това реч ли е или какво ?
    глупости, глупости, глупости...