Не ме отмина
Не ме отмина тая чаша,
пълна с болка и тъга,
не ме отмина ти, любов,
остави ме да страдам аз сама.
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
И ти любими ме забрави.
Но, как кажи ми мъка се теши?
Любовни трепети в сърцето са се сбрали,
най-нежни, топли чувства, но уви –
кой сега сърцето ми ще сгрее?
И в камък ли да се превърне то?
Започна да изстива и да леденее
да чувства само жал, тъга и зло.
Не ме отмина и самотната тъга,
паяжина скъсана се вее в душата.
Не се разминах сляпа с любовта...
Но никога не ще забравя и простя!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Илиева Все права защищены
