Не ми остана Надежда...
Търся те тук,
търся те там,
на всички нива,
със всички свои сетива!
В това търсене аз се изгубих
и в улучването си
не открих златния ключ
към сърцето ти!
Има ли го и къде е той?
Не мога да търся,
не мога да искам,
в безсилие вдигам ръце
в безсилие изстива моето сърце.
Има ли го?
Съществува ли този златен ключ?
Искам да знам, уверен да съм
и да мога да търся златния път,
струната нежна,
която сърцето ти да докосне,
да облее във светлина!
Вдигам ръце нагоре
и се моля,
вдигам очи нагоре...
Има ли Господ,
има ли Богородица,
вярвам във Тях,
пълнят сърце ми с Надежда.
Не мога да чакам,
не умея да отлагам вечерта,
и в края на търпението,
да се обърна усмихнат,
оставил деня да ме води
по течениетона нощта.
не мога...
Не ми остана Надежда...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Пламен Вълканов Все права защищены
kiss***