Не ми се пише за любов...
Не ми се пише за любов,
толкова много досега казах.
Толкова ненужни думи, изречени в един живот,
че чак да чувствам забравих.
Не ми се говори за сърцето,
то толкова преживя...
Гледайки нагоре към небето,
се питам как го погубих, че е като цвете без вода...
Не ми се говори за самота,
толкова познато чувство...
Отдавна знаят се с моята душа,
че и да се покая ще бъде излишно...
Не ми се пише щастие и за късмет...
Изморих се да повтарям, но без резултат.
Та нали всеки един от нас е човек,
роден за мъничко любов на този свят...
Не, не ми се пише отново за любов...
толкова много досега казах.
Толкова ненужни думи, изречени в един живот,
че чак да чувствам забравих.
Не ми се говори за сърцето,
то толкова преживя...
Гледайки нагоре към небето,
се питам как го погубих, че е като цвете без вода...
Не ми се говори за самота,
толкова познато чувство...
Отдавна знаят се с моята душа,
че и да се покая ще бъде излишно...
Не ми се пише щастие и за късмет...
Изморих се да повтарям, но без резултат.
Та нали всеки един от нас е човек,
роден за мъничко любов на този свят...
Не, не ми се пише отново за любов...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александра Матеева Все права защищены
/6/
