Не ми трябва време
Време си поисках,
ала за какво ми е уви?
Знам какво душата ми подтиска
за мен си само ти.
И години мили,да минат дори,
аз пак ще те обичам,
защото обичаш ме ти,
прости ми,че все го отричам!
Ала чувам само гласа ти
и всичко в мига блажен се изпари,
радостта във мене силно тъй бликна,
изчезна най-малката яраст дори.
Толкова си миличък и нежен
благодаря ти,че си винаги до мен,
стига ми думичка само
и ще съм щастлива всеки ден.
Обичам те мой вятър прохладен,
знам,че с тебе сме двама,
няма смисъл да сме разделени,
гори в сърцата старият пламък.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радослава Вълчева Все права защищены
