Недомислено
Kак искам пак да си до мен,
да взема в шепи твоето лице
и с шепот тих да изрека аз искам...
думички греховни.
Те мира ми не дават ден и нощ
те мислите обличат - тъй гальовни
а ме карат да се чувствам...лош?
Запленен съм. Всяка мисъл е за теб.
Сърцето ми препуска бясно, настървено.
Дъхът ми. Жаден. Тялото ти недостига,
а споменът е буен пламък и гори ме
по цялото ми тяло, ядно се въздига.
Как нашите устни нежно се докосват...
как жадни са за ласки - непокорни..
ръцете... плахо търсещи телата...
Сега, самотна е нощта без теб.
Леглото ми, самотно е без теб.
Сърцето ми обаче пее,
изпълнено догоре с любов.
Какво направи с моятa душа... какво?
за теб е жадно цялото ми същество..
Със спомена за теб заспивам,
и устните пресъхнали от страст.
Нима не чувстваш и незнаеш...
Придобила си над мен огромна власт.
Да те докосна... сега е невъзможно.
Но оптимизъм в мен живее.
Да,.. някой ден, ще мога да те имам
и да ме имаш ти. Мечта. Възможна.
Отдадени един на друг докрай.
А времето забързано, скъперник,
ще трябва да изнудя, за да мога,
да те целувам, милвам, галя и прегръщам..
в обятията си,
теб, цялата, с любовта си да обгръщам.
да взема в шепи твоето лице
и с шепот тих да изрека аз искам...
думички греховни.
Те мира ми не дават ден и нощ
те мислите обличат - тъй гальовни
а ме карат да се чувствам...лош?
Запленен съм. Всяка мисъл е за теб.
Сърцето ми препуска бясно, настървено.
Дъхът ми. Жаден. Тялото ти недостига,
а споменът е буен пламък и гори ме
по цялото ми тяло, ядно се въздига.
Как нашите устни нежно се докосват...
как жадни са за ласки - непокорни..
ръцете... плахо търсещи телата...
Сега, самотна е нощта без теб.
Леглото ми, самотно е без теб.
Сърцето ми обаче пее,
изпълнено догоре с любов.
Какво направи с моятa душа... какво?
за теб е жадно цялото ми същество..
Със спомена за теб заспивам,
и устните пресъхнали от страст.
Нима не чувстваш и незнаеш...
Придобила си над мен огромна власт.
Да те докосна... сега е невъзможно.
Но оптимизъм в мен живее.
Да,.. някой ден, ще мога да те имам
и да ме имаш ти. Мечта. Възможна.
Отдадени един на друг докрай.
А времето забързано, скъперник,
ще трябва да изнудя, за да мога,
да те целувам, милвам, галя и прегръщам..
в обятията си,
теб, цялата, с любовта си да обгръщам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деян Панайотов Все права защищены
6++++
