"Нека ТЯ НЕ СИ ОТИВА"
За любов няма творя,
празни думи няма аз да пиша,
а със скърбящи думи аз ще изразя
как задавям се щом дишам.
Преглъщам болката,
но тя остава във душата,
защото искам Божията сила
да слезе тук-на земята.
Да даде така могъща вяра,
да изправи баба на крака,
а не с душа-на половина цяла
да плаче като мен сега.
През сълзи пиша,
а сълзите капят върху този лист,
а знам че с думите описвам
болка,мъка във прощален миг.
Молитви аз изричам тихо,
вперил поглед във иконата пред мен,
с молба отново да обичам
баба ми,но сега и в този ден.
Не искам тя да си отива,
не искам простичко,НЕ ИСКАМ,
крещя и плача,Бойе чуй ме,
не искам тя да си отива,просто аз НЕ ИСКАМ.
Спотаено мисля аз за миналото,
за раходките по пътища,гори,
и Боже,чуй ме,аз НЕ ИСКАМ,
не искам тя да си отива,разбери!!!
Но знам аз,Боже мили,
че ти пътя си ни отредил,
но защо хората добри и мили
чувстват болка,а не душевен мир?
Не я отнемай ти от нас,
аз искам тя само да ме види
в моя свадбен час
и внучетата и щастливи.
О Боже!О Боже!Смили се ти...
нека бъде още тука-на земята,
нека има още хиляди щастливи дни,
нека не е това съдбата.
Моля се,не спирам,
и моля тебе Боже,чуй ме ти,
нека ТЯ НЕ СИ ОТИВА.
а да бъде в наще дни.
В ЧЕСТ НА МОЯТА БАБА - МАРИЯ БЕНИНА 02.01.2006 2:05
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Юнчов Все права защищены
