3 мая 2006 г., 08:56

НЕПОЗНАТИ СМЕ ВЕЧЕ

228 0 34
Извинявай, че не те познах
веднага.
И не бих могла.
Години, лежат помежду ни,
като мостове
на стари спомени
и много взаимна вина.
Ти беше ми рамото
на което аз се опирах.
Имах крила и
можех да стигам високото.
Въздух ти бях.
Ти не можеше да живееш без
мене.
Но се уплаши от бурята
и разделихме пристана,
където се прегръщаха
бясно вълните.
Ти имаш дом, жена и
красиви деца.
Не посмях да рискувам.
Все съм сама.
Побелял си те гледам...
И аз ... отдавна си слагам боя.
Само сивотата настанила се
в дните
е белег, какво проигра.
Изпихме до дъно някога
чашите.
Изпразнихме до болка тогава
душите си...
Трудно е да се познаем сега.
Не виждаш ли колко са
празни  очите ни.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веска Алексиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • НЕВЕРОЯТНО стихотворение!Разплака ме...
  • Впечатлен съм!/6/
  • Не оставай сама...
    Човек?
    Това са двама,които се обичат.
    И не вярвам,че очите написали този жесток стих са празни!
    Поздрави и ПОКЛОН!
  • Веси...Поздрав!Жегна ме и ми се прииска да вдигнем тост за старите приятелства...забравени от очите ни,но помнени от сърцата ни.
  • Невероятно!!!