Непрозрачна мъгла ме прегръща
I.<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Непрозрачна мъгла ме прегръща
И двамата влизаме вкъщи
По улиците навън се стичат
Като реки хора в колите си
И затворен като първобитен
Роб на бедни чорбаджии
Плаче тихичко и леко рита
Звярът, който си забрави името
А във влажния му поглед
Лед разбива кораби
И потапя мишките на бордовете им
Ще прескоча до отсреща
Да отворя клетката му
Ще запаля всички свещи
Огънят ще го държи в постелята му
II.
Красиво ли е дивото животно
Когато убива плячката си
Изяжда ли костите й
След като не е гладно
Кой е по-силен от двама ни
Дивия
Страхливия
Или окото ще види промяната
И ще се вмъкне в последния
III.
Избягах от затвора
Там не беше хубаво
Нямаше хора
Нямаше и плъхове
Качих се на кораб
Морето се вълнуваше
Не достигнах до входа
На своето бъдеще
IV.
Лед
Тънък лед звъни
Под краката ми
И нищо че съм лек
Аз губя сетивата си
03.10.2005
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Декстър Уолръс Все права защищены
