Несподелено щастие
Днес събрах кураж,
писмо да ти напиша:
"Здравей! Добре съм,
всичко e наред.
Искам нещо да ти кажа,
но не знам,
право имам ли да споделя.
Ти замина,
а след себе си остави
една незаличима диря.
От нашата тъй кратка любов
роди ни се дете -
имаме си дъщеря.
Тя, лъчезарно слънце е
и малка ярка звезда.
Сладкодумна бъбривка
и красива загадка -
много прилича на теб.
А личицето детско сияе
с пламъчета в двете очи.
Всеки ден, гледайки нея,
спомен болезнен изплува
и ме връща при теб.
А от това, така ме боли!
Но… защо ли ти пиша това?
Дори не знам къде си сега.
Адреса твой - неизвестен,
А плика е без марка.
Не мога да ти пратя новината,
на две ще скъсам листа.
И само с една клечка кибрит,
написаното в него ще изгоря.
Само сълзите на несподеленото,
и неизпълненото желание -
да ти пратя вестта,
ще ми правят жалка компания.
А ми се искаше да си до мен,
да споделим заедно радостта.
И с чаши пълни за тост,
да се чукнем за нейното здраве!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Здравка Бонева Все права защищены
