Незнание
Не зная още колко стъпки ше направя,
усмивки колко мога да ти дам
и колко скръб и хора ще забравя..
остават ли ми дни? Не знам...
Ще мога ли отново утре с дързост
от ужаса свиреп да изкрещя?
Да ти помогна в сетна нужда?
За прошка да помоля, да простя?
Ще бъдеш ли на линия и утре
във бъдещите, трудни часове,
в моментите, до болка скучни
и в идните, свирепи студове...
Живота ще ни грабне! Ще ни счупи
и може би- ще рухнем в тежък ден.
Подай ръка! За..още малко стъпки,
единствено бъди до мен,
преди да ни подълне жадно хаосът
и нашите надежди- да срути...
Не зная колко мига ми остават,
тревожно гледам в твоите очи
и виждам пълната разруха на живота-
как времето дълбало е следи,
как дебнещата смърт копае гроба,
играейки си с нашите сълзи.
Не зная колко още дъха ни остават,
усмивки колко мога да ти дам,
какво за теб ще мога да направя...
Прегръщам те. За другото- не знам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Боряна Владимирова Все права защищены
/6/
