4 нояб. 2005 г., 21:14

НИЕ НЯМАМЕ ЖИВОТА СИ

242 0 18
Ние не пишем своя история,
писецът прекъсва все по средата.
Ние сме герои в чужда история -
на хората, които ни мразят.

Ние нямаме собствен живот-
живеем живота на другите.
Късаме части от себе си
и ги даваме отново на тях.

Любовта ни се пръсна в пространството
и спомена от вчера дори избледня...
Аз отново стоя и те чакам сама,
а ти ме търсиш пак в чужди лица...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тони Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • !!!! (6)
  • Още веднъж чудесен стих.Поздравления!
  • Невероятен стих,наистина много хубаво си го казала.
  • Докосваш с този стих!Познато ми е като чувство!!)
  • Мъдро и истинско:"Ние сме герои в чужда история -
    на хората, които ни мразят...Любовта ни се пръсна в пространството
    и спомена от вчера дори избледня..." Страхотни, оригинални идеи имаш! Браво и от мен! 6