Нощ, звезди, китарен звън
Тихият звън на китара,
нежно погали нощта.
В сърцата ни лумна пожара,
с изгрева родихме обичта.
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Чаша със вино, звън на кристал,
там под звездите ти бе замечтан.
В очите твои потънах - дълбок океан,
думи накъсани, шепот и смях,
вятър в косите - тих благодат.
Потъваме в нощния мрак - ти бавно галиш струните в душата ми,
а погледа ти неприлично разголва мислите и сърцето ми.
Звездите проблясват в небето мастилено - черно...
Кубче от лед се търкулва по разгорещената плът,
бисерни капчици оставят мокри следи по път,
водещ те с трепет към насладата...
В ритъм греховен припламват акорди,
тихо припуква огъня в нощния мрак,
а ние разплакахме струните с любов...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Илиева Все права защищены
