4 сент. 2004 г., 11:59

Нощта е моя

198 0 10
Нощта е моя, времето е спряло
и светлините са отдавна изгасени,
град угаснал е във сенките на мрака,
нощта е тук, единствена за мене.

Вратата на сърцето още зее,
тъма горчива спомени преглъща,
единствен въглен в ъгъла догаря
и сива пепел в блясък той превръща.

Вратата се притваря все по-бавно
да заличи последните блуждаещи искри,
лек полъх всяко пламъче докосва,
но въгленът не спира да гори.

Нощта е тук, часовникът тиктака,
отмерва времето на тлеещата жар,
за силен огън в мен копнеж бушува,
нощта е моя, нека е пожар!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Добро е, харесва ми.
  • Много добро стихотворение. И краят е много хубав!
  • Хубаво е.
  • И на мен много ми харесаха и трите. Абе добре пишеш.
  • Хм, да не си Дъновистка? Нали той имаше нещо като "въгленът който се стопли се превръща в диамант" - така ли трябва да се разбира метафората за въгленът, който не спира да гори Или греша?

    Все едно - хубаво стихотворение