Носталгия
Незнайно как свтът се свлече,
Във моите крака обречен.
Незнайно как живота спира,
и ти си някъде далече
Кога забравихме словата,
и дългите безсънни нощи.
Кога се смяхме под луната
и вярвахме в неща безумни
И времето летеше бързо,
Във нашата тъй малка стая.
Чертахме планове без листи
за времето и за безкрая
И верно всичко беше песен
Човека влюбен се познава
Когато вярваш в друг е лесно
и грешка бързо се прощава.
Когато щастието идва,
Ти грабиш всичко с пълни шепи
Но идват дни пропити с мъка
Незнайно как и откъде ли!?
И виждаш как това е края
На приказката уж безкрайна
Незнайно как живота спира
И всичко бавно в мен умира!
Във моите крака обречен.
Незнайно как живота спира,
и ти си някъде далече
Кога забравихме словата,
и дългите безсънни нощи.
Кога се смяхме под луната
и вярвахме в неща безумни
И времето летеше бързо,
Във нашата тъй малка стая.
Чертахме планове без листи
за времето и за безкрая
И верно всичко беше песен
Човека влюбен се познава
Когато вярваш в друг е лесно
и грешка бързо се прощава.
Когато щастието идва,
Ти грабиш всичко с пълни шепи
Но идват дни пропити с мъка
Незнайно как и откъде ли!?
И виждаш как това е края
На приказката уж безкрайна
Незнайно как живота спира
И всичко бавно в мен умира!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Креми Все права защищены
