Няма да плача
Аз месеци наред за тебе плаках,
бях силно огорчена и сама,
думичка добра от тебе чаках,
а ти убиваше моята душа.
Боли ме, защото чувствата ми чисти,
без жал и милост ти изпепели,
но днес не си в моите мисли
и за теб сега сърцето не гори.
Студен беше ти преди,
но сега студената съм аз,
погубваше ми всичките мечти
и самотна страдах аз без глас.
Сега сърцето в мен мълчи,
чувствата изчезнаха в безкрая,
сълзите няма ги в моите очи,
да страдам повече аз не желая.
Как бързо времето отмина,
изчезна с него моята любов,
съдбата днес не ме проклина,
животът с мен не е суров.
Разбитото сърце се днес преражда,
парчетата събирам аз сега,
любов в мен към друг се ражда
и няма повече да съм сама.
Потърси ти друга тебе да обича,
да те дарява тя с любов,
на теб тя вечно да се врича,
но не знам дали ти вече си готов.
Не наранявай ти и нея както мен,
не разбивай на прах сърцето и,
за да не дойде и този ден,
когато ранения да бъдеш ти.
Аз сили нямам да те огорча,
да гледам как страдаш не мога,
не искам да те променя,
аз вече и без тебе мога.
И повече за тебе няма аз да страдам,
няма да роня сълза след сълза,
в краката ти аз няма пак да падам,
от днес по друг аз ще горя!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Теодора Николова Все права защищены
много ще се радвам ако има повече хора които като тебе са успели да превъзмогнат болката
