Няма да се върнеш
Вървях потънала в самота,
от очите ми бликаха сълзи.
Изведнъж пред мен - врата.
Там видях - разбитите мечти.
Толкова болка в мен остави,
всеки миг без теб е час,
и мечтите общи ти забрави,
прокле ме да те обичам вечно аз.
Сърцето ми вече е студено,
обречено е на самота.
Защото е завинаги пленено,
то копнее за твоята душа.
Сълза по бузата се стича,
напомня за отминалите дни,
сърцето силно те обича,
но никога няма да се върнеш ти.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ади Василиева Все права защищены
Благодаря!