14 июл. 2006 г., 22:33

Обезличаване

133 0 14

На снега, <?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

свършват всички надежди –

там...

там на белият сняг.

Но,

когато животът отнася по нещо –

тогава умира нещо във нас,

незабелязано

и невзрачно,

тъй далечно

от всякакъв бряг,

неразбрано

и безучастно,

може би нашето

собствено

“Аз”.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бостан Бостанджиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Това е тъжно, но нали в този момент не си на снега? Има време до тогава! Преди това ще минеш през много жарави!
    Поздравления за стихчето!
  • отлично
  • Чудесно е,много ми хареса!
  • Да, една врата се отваря и затваря непрекъснато! Даже любовта не помни! /6/
  • "Но,

    когато животът отнася по нещо –

    тогава умира нещо във нас,"
    Отново поздравления!