28 апр. 2006 г., 10:34

ОБРЕЧЕНОСТ

325 0 74

ОБРЕЧЕНОСТ <?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

 

Пред тебе като в черква коленича.

Богиня си и знам, ще разбереш,

че неведнъж в живота съм обичал,

но не с такава жар и с тоз` кипеж

 

на страсти и емоции вълшебни,

отнемащи ми всяка свобода.

Любовите отминали са дребни –

светулки до сияеща звезда.

 

И аз не искам вече свободата.

Ще съм ти роб от този миг, до век.

Ти само ми дари надежда свята –

милост на Богиня, към човек.

 

С надежда мога...  дай ми само нея.

Откажеш ли я – равно е на смърт.

Не бих могъл отхвърлен да живея,

дори да си илюзия от плът.

 

2006 г.

Добрич

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румен Ченков Все права защищены

Комментарии

Комментарии