Очи
Полудях от очакване... Да позная очите,
които ме търсеха нощем в съня...
Времето спираше... Хладнееха дните:
не погледнах в поглед, стоплящ деня...
Не усетих докосване... нежно да гали
споделено мълчание с тихи очи...
Неповикано пламъче в мен да запалят
Виках... Търсех... Плачех за тези очи...
Колко посоки... Непосрещнати стъпките...
Молят пътека босоноги мечти.
Неизречено, моето име изтръпва
и моли... На глас... Със очи... "Изречи!"
Цветовете, които написах за тебе
всички трепети, дето във мене роди.
Да! Кажи, че си чакал във мене
да откриеш огън за свойте очи!
които ме търсеха нощем в съня...
Времето спираше... Хладнееха дните:
не погледнах в поглед, стоплящ деня...
Не усетих докосване... нежно да гали
споделено мълчание с тихи очи...
Неповикано пламъче в мен да запалят
Виках... Търсех... Плачех за тези очи...
Колко посоки... Непосрещнати стъпките...
Молят пътека босоноги мечти.
Неизречено, моето име изтръпва
и моли... На глас... Със очи... "Изречи!"
Цветовете, които написах за тебе
всички трепети, дето във мене роди.
Да! Кажи, че си чакал във мене
да откриеш огън за свойте очи!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Бистра Малинова Все права защищены
