Огледало на болката в мен
Бавно прокарах ръка през косите,
вгледах се в образа – падна мъгла!
Боже, как бързо отминаха дните,
няма я буйната черна коса…
Огън в сърцето вече бушува,
пари, изгаря, прерастна в пожар.
Нещо се скъса! - Нежната струна,
която довчера ме правеше цял…
Спомен отминал в мен проговори:
ти си левента с китара в ръка!
Да! Но го няма звъна във гласа ми;
въглен угаснал – пепел в пещта!
С поглед премрежен гледам лицето -
строго издялано, с мъжки черти…
Стари Вълшебнико, колко ли струват,
твоите дръзки младежки мечти?
Песен изля се в отворена рана,
тя ме спасява от този кошмар,
с песен лекувам душата си стара,
чувствам се млад, във копнеж засиял!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгени Янев Все права защищены
