Огърлица

Огърлица. Раждаме сме ние с огърлица и цял живот на вратът ни виси. На нея са нанизани маниста, колкото съдбата ни определи. Напролет изумрудено нашарена, през лятото с мъниста златни. Есен-многоцветна кехлибарена, а зимата е наниз, перли бяли. И всяка година която посрещаме, с пожелания за много здраве. Ние се веселим но не усещаме, че с по едно манисто намалява. Когато падне и последното,тогава умиране като ранени птици. Но този миг, някъде се появява ново вратле, с нашата огърлица.