оковите
Герои сме на фентъзи роман,
мълчанието е непознато.
Болни сме от глад необуздан,
желязото превръщаме във злато.
Вървим напред и все така вървим,
не спираме дори на светофари.
Без обич сме, не мразим, не скърбим,
лъжливо се наричаме другари.
Достойнството е неприлично,
Живеем, за да имаме пари.
Моралът ни е нещо безразлично
Останаха ли ни поне мечти?
Потъваме в морето на бездушието,
оковите се влачат все след нас.
отчаяно се борим с малодушието
сами сме, но останахме без глас.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мирела Все права защищены
