Опразни ми душата
Като пладнешки разбойник
в душата ми нахълта...
Ограби всичко, що видя.
Спомен мил и нежни чувства,
че на любовта към друг ми завидя.
Опразни ми душата и помете...
Остави роза със бодли...
доволен после тихо рече:
-Чистичко е тук..! Блести!
Тъй се настани в душата,
в нея царски заживя,
но не знаеше за тайника в сърцето,
когато чисти моята душа.
Там зад катинари тежки
и зазидани стени,
скътала съм обич свидна
от набези и злини.
Царуваш там сега наволя
в душа, почистена от теб,
а аз тихичко пробягвам
до тайника на моето сърце.
в душата ми нахълта...
Ограби всичко, що видя.
Спомен мил и нежни чувства,
че на любовта към друг ми завидя.
Опразни ми душата и помете...
Остави роза със бодли...
доволен после тихо рече:
-Чистичко е тук..! Блести!
Тъй се настани в душата,
в нея царски заживя,
но не знаеше за тайника в сърцето,
когато чисти моята душа.
Там зад катинари тежки
и зазидани стени,
скътала съм обич свидна
от набези и злини.
Царуваш там сега наволя
в душа, почистена от теб,
а аз тихичко пробягвам
до тайника на моето сърце.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Росица Все права защищены
)
