Орис
Знаеш ли,
аз мисля си във мрака,
студено е и съм съвсем сама,
проклета, като черна сврака,
не мога да намеря любовта.
Отделих се аз от свойто ято,
на излитане поех друг път,
може би сгрешила съм, не зная,
но сега затворена съм в тъмен кът.
Надеждата напусна ме отдавна,
ти отиде си навеки, знам.
Отпратих те, но не с наслада,
дано намериш радостта си там.
Самотна съм сега и плача,
като паднала във пропастта,
ранена съм, но как, не зная -
може би от младостта.
Обръщам се, и взирам се, и чакам,
но кой ли мисли си за мен сега,
отвсякъде обгръща ме тъмата,
навсякъде е тя, да тя - самата...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Патрисия Все права защищены
