15 окт. 2005 г., 19:57

Осакатяване

149 0 14
Момичето пред светофара
напомня ми за детските надежди,
че някой за ръка ще ме превежда
през улици,гъмжащи от чудовища,
че някой ще ме води през живота
и ще ме пази като свещ от вятъра.
А после исках да си бъда майка-
да се обичам,както заслужавам.
След толкова мечти несбъднати
към хората вървя с душа накуцваща
и търся инвалидна рампа
към сърцата им.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Здравка Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Искрено до болка.Поздравления.
  • хубавое , изразително
  • И аз ви благодаря на всички,че го прочетохте и ми писахтеПишем,защото животът НЕ ни е надвил,нито политиците,които пет пари не дават за културата...
  • Благодаря ти,Гале.Всички се борим с живота,но явно не ни е надвил,щом пишем стихове
  • Живота е напред с всички проблеми,Заре.А мечтите ...ще се надяваме да се сбъднат!И пиши!!