pin4e (Павлина ЙОСЕВА) pin4e (Павлина ЙОСЕВА)
21
25 июл. 2006 г., 10:40

Още тишина

133 0 38


поема/
І.

Измислям си. На пет години бях...
Възможно е да лъжа. И обратното.
Погребахме под младата трева
костюма. И усмивката на татко.

От погледа на баба проумях,
че да си жив така не е живеене.
На двора, зад квадратната чешма
накуцващ вятър болно агнеблееше.

А дядо се прихлупи под каскета си.
Канелката захапал, не лулата.
И се пресели с бъчвите в мазето.
Гризеше лук и го сълзяха лактите.

А мама... мама побеля
и роклята й ставаше по-тъмна…
На двадесет и шест. На сутринта
под веждите й нямаше разсъмване.

Сестра ми се изгуби в махалата
като звънче във джоба на разсеян.
Дойде си привечер напълно сляпа.
В шепата си носеше щурчета.

По улиците, гълтащи вървенето,
и чуждите приличаха на близки.
Измислих си врабчета. И замервах ги
по клоните обезразлистени...


ІІ.

Угасна гроздето. А под асмата
личаха още стъпките на татко.
С които се сбогувах като вятър,
дошъл да поиграе с мен за кратко.

А после се превърнах на очакване,

и не можах да свикна с негонямането.
Пораствах като коте. Оцелявайки,
все повече привързана към падането.

Роднините, назъбени от загубата
нарочиха я - мама е виновна.
Комшиите ни криха в махалата.
Но аз без дом усамотявах двойно.

А после някой просто срещна мама.
Билети й предложил...за театър.
И стана бяла шаферка сестра ми -
на черна булка, плачеща за татко.


ІІІ.

А мама си отиде през октомври...
И от тогава всеки дъжд задавя.
Отнетото завинаги ще помня
без вятъра последен и разлайващ.

Издиша струйка дъх - горещо-леден,
превръщайки тъгата си на минало.
Мълчахме като вещи. Непотребни.
Ръката й в ръката ми изстиваше...

Дойдоха три съседки-оплаквачки.
Измиха я с оцет. И я облякоха.
Приятелите... Просто непознати
в безсълзие за себе си проплакваха.

По стълбите надолу я понесоха-
красива от цветя и тиходумия.
А после във земята я посяха,
за да поникне пак. По новолуние.


ІV.

И в тишината -
още тишина.
От бряг до бряг.
От канара до камък.
Гори голяма
глупава луна.
И две звезди.

Една от тях е мама.

  
 
 
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина ЙОСЕВА Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии