10 мар. 2004 г., 15:21

Остани

306 0 8

Остани

Отново душата ми стене...
...уви
От твоето гръмко мълчание

Във сивите делнични нощи...
и дни,
Унило търсим ний упование

Ще се върнеш ти някой ден,
може би...
Не очаквай от мен порицание.

Всеки ден ще те чакам,
дори,
Ще направя ритуал, заклинание.

Ти си тук, но сърцето го няма
Боли...
Не това беше мойто желание.

Ти си тръгваш? Недей !
Остани !
Дай ми капка от твойто сияние.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • малко коментари и само 4 гласа ето ти и моя прекрасно е
  • гласувам с 6.
  • Доста оригинално е замислено. Приятно и леко се чете.Би могло да се оглади,но и така върви. Гласувам с 6 поради липса на междинна оценка.
  • Стилово е доста интересно, но като изпълнение би могло малко да се оглади. Гласувам с 5 с надеждата следващия път да гласувам с 6.
  • малко коментари и само 4 гласа ето ти и моя прекрасно е