10 июл. 2006 г., 15:04

Остани

107 0 4
Остани На Мануки почивай в мир, приятелю... Остани в сърцето ми, Идвай в съня ми, Отбивай се в дома ми, неканен и призрачен... Не ме оставяй! И аз ще идвам при теб - студения камък ще пръгръщам, сложила устни на твоето име, ще топля вечният ти сън. Ще галя с всяка стъпка, земята, в която лежиш! Ще целувам цветята, които ти нося... Понякога ще паля цигара, знам, че обичаш... Нежни думи, другиму няма да мълвя. На ум - за теб ще копнея... Друго - не мога, затуй ще стана тъжен поет... Ще пея, докато имам жар в устните, докато има мъка в очите, и красив спомен в сърцето. И ако Господ с дарба награди ме, всеки ще помни твоето име! Остани с мен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимира Петкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • много боли...трябва да забравя, а толкова много искам да помня...
    времето ще постави мислите ми на мястото им, надявам се
  • Невероятно тъжна изповед,Краси...
    Боли от нея(
    Поздрав за стихото.Хубаво е!
  • много боли...трябва да забравя, а толкова много искам да помня...
    времето ще постави мислите ми на мястото им, надявам се
  • Невероятно тъжна изповед,Краси...
    Боли от нея(
    Поздрав за стихото.Хубаво е!