От изгревът, до залеза...Излишен
От изгревът, до залеза...Излишен
на себе си, а няма кой да питам.
Друго,
освен изкаляните улици и кафенето,
препълнено с чаши, дим и непознати,
нямам.
Пропука се челото,
от взиране, и погледът ми търси...
Все търси...Търси ли те още?
Очите ми са кротки вече, като псета
превити на кравай, под масата
в краката
на пияните бакали; залъци, усмивки
се ръсят...Мазни са ръцете,
и колко лепкаво е всичко обещано...
А подът е студен и безразличен.
И аз съм там, макар и да ме няма.
Защото аз отдавна съм си тръгнал.
Останаха на пода, старите обуща
едно палто и няколко стотинки.
С които ще даря на ъгъла просяка.
И после- чист и гол, ще мога да си ида.
След мен бакалите ще викат възмутено.
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светослав Иванов Все права защищены
