отчаяна
Сред сенките на мрака пак сама,<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
изоставена от майка и баща,
молейки за милостиня
стоя между живота и смърта...
Накъдето и да погледна е черен мрак
в душата ми надали ще изгрее слънце пак,
искам да изчезна, да се сркия
и хорски очи повече да не видя...
Злото от вътре ме разяжда
сърцето превръща се във камък...
Все сълзи имам в очите
и сняг падна прекалено рано в косите...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ливия Радева Все права защищены
