отива си денят
Отива си денят преуморен
под залеза въздиша тежко
Дъхът му топъл аз усещам в мен
полюшва ме,и става ми горещо.
И после аз опитвам да го спра
забравила за сладостта на мрака
и неусетно идва вечерта
готова никого да не изчака
Върни се !
Малък слънчев ден!
За тебе кой ли ще се сети?
Не знаеш ли че като теб преуморен
заспива вечер сладичко човека.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Диана Борисова Все права защищены
