17 авг. 2005 г., 20:41

Откъснатата маргаритка

104 0 2
Една земя,едно небе,
множеството планини и брегове,
за които честичко си мисля аз
и докосвам ги във този късен час.
Не  усещам ни умора,нито студ,
и сякаш цялата горя,обляна в светлина,
мечтаейки да зърна,да открия
пламъчето ярко в моята душа.
Лутам се неуморно и безследно,
дори не знам какво ще срещна,
дали това ще бъде моята поредна грешка?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Антония Радославова Все права защищены

Комментарии

Комментарии