Отново

Като есенна мъгла топяща се в зората,
спомени в тъгa се превръщат и свиват душата.
Бъдещето е мътно дори и в отайката кафяна,
Малкото стръкче надежда увяхва, а с него и копнежа за промяна.

Живот сyх, хвърлен в пепелна забрава,
В мигом се запалва и стопява се в жарава.
Времето безспирно стъпква го без жал,
дъжда роптаещ превpъщa го във кал.

Ала идва нов ден и Феникса във огъня ще се роди,
със вятъра неволен към щастието ще полети.
Горящ и ярък с цветовете на дъгата,
Завинаги ще се завърне и ще промени зората.