23 апр. 2005 г., 01:02

Пак

105 0 0

Пада мрак и душата ми ми дава знак,
че пак сама е, пак!
Че пак усеща необятна самота
и звездите аз броя една по една.
Не чувам аз гласа ти нежен,
не виждам аз красивото лице,
но знам, че и денят ми снежен
ти пак ще стоплиш моето сърце!
Знам, че и ти си обляна в самота
и искаш да докоснеш любовта...
Аз ти я давам, вземи я,
тя цялата твоя е сега...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивайло Все права защищены

Комментарии

Комментарии