Пак обръщаш глава
Пак обръщаш глава
Пак е тъмно и ти си до мен;
тъй близо, а все тъй студена.
Протягам ръка към идния ден
и те викам...
а ти изморена - пак обръщаш глава.
Сумрак е. До мен ти заспиваш,
без дума една ме омая;
и с усмивки насън ме заливаш;
щастлив съм...
макар че накрая - пак обръщаш глава.
11.11.02
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Владимир Минков Все права защищены
