ПЕЙЗАЖ
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
ПЕЙЗАЖ
Прегаря слънцето.
Тържествено и тихо,
сред изрисуваният във злато храм
нашепва есента молитва
за опрощение и за покой
на погребаното вече лято.
Тежи небето-тъмносиньо, заплодено с дъжд.
И вдигат се, отлитат черни врани
от празното, разровено поле,
където няколко женици
все още ровят във пръстта.
Край тях преживят кончета в каруци.
Полъхна вятър. Блесна, зашумя
и тежки капки…После тресна…
И замириса прашната земя
на зърно и на пот, човешка мъка.
Издигна пара…Есенният дъжд
подгони и последната каручка.
Във нея, някакво дете
в пазвата си скри едно кутренце
да го предпази от дъжда.
Кутрето се показа и залая,
и мършавото конче се обади.
Детето се изправи, викна,свирна.
И стана мокро, тъжно, и прекрасно.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светослав Иванов Все права защищены
