13 дек. 2005 г., 20:31

По пижама

133 0 8

Кой е този дух безплътен,

който на стъклото ми почуква

и привлича погледът ми мътен?!<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

Кой ли знае, че сега съм тука

в тази ветровита стая

с маса, стол, с отминали победи

и с прозорец, в който утринно играят

глъчките на моите съседи?!

От стената гледат ме с насмешка

стари фотографии унили,

сякаш казват Не е грешка. Не е грешка.

Струва ни се, пак са те открили.”

А навън е толкова типично-

твърде гол за там съм, по пижама

и намирам за ужасно неприлично

духове навънка да ме мамят.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • харесва ми закачката в края и естественото преминаване от загадъчното униние в началото в лека усмивка, докато четях!
    Аз така го усетих!
  • Страхотно е!
  • да не си гледал коледна песен наскоро
  • Интересно заглавие, привлече ме, хареса ми стиха.
  • харесва ми закачката в края и естественото преминаване от загадъчното униние в началото в лека усмивка, докато четях!
    Аз така го усетих!