Побързай
Загледана към звездния безкрай,
събрала цялото небе,
отворила сърцето си за теб,
тя името ти нежно изговаря.
Усмихва се през сълзи
и чака да се предадеш.
Нима си сляп?
Нима не виждаш
звездичката за теб,
която носи твойто име,
която грее всяка нощ за теб.
Побързай,
сълзите й река ще станат,
усмивката й ще угасне,
а тя е твоето сърце ранено
и чака да се предадеш.
Недей да бягаш!
Подай ръка
и нежно я гушни
сега е твоя,
а утре ще я търсиш сред безброй звезди.
събрала цялото небе,
отворила сърцето си за теб,
тя името ти нежно изговаря.
Усмихва се през сълзи
и чака да се предадеш.
Нима си сляп?
Нима не виждаш
звездичката за теб,
която носи твойто име,
която грее всяка нощ за теб.
Побързай,
сълзите й река ще станат,
усмивката й ще угасне,
а тя е твоето сърце ранено
и чака да се предадеш.
Недей да бягаш!
Подай ръка
и нежно я гушни
сега е твоя,
а утре ще я търсиш сред безброй звезди.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радослав Джокин Все права защищены
