Под угрозата на пистолета,
Под угрозата на пистолета,
допрян от утрото, направо във челото,
какво си мислиш-правя? -Нищо!...
Оставям се на стиховете, които
са писали мнозина-самоубийци...
И си представям... После се проклинам!
...Не мога даже токът да си плащам!
Не искам мъдрости да слушам!
Красиво е... Красиво е небето
и птиците... Достигнал съм далеко!
В онзи мир, където има само обич,
и музика, и щрихи от картина...
Дори и данъчните служби да ме търсят
не могат-няма го адреса!
А аз съм вече ангел... няма ме... За тебе,
оставих пейката във парка-поща...
Когато си отида, ти-пиши ми !
Ще идвам вечер... Със листо от есен
ще ти отвръщам... Пък макар- и с песен.
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светослав Иванов Все права защищены
