кумеца (Румен Ченков) кумеца (Румен Ченков)
146
15 нояб. 2005 г., 20:36

ПОДАРЪК

209 0 16

ПОДАРЪК<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

 

Събирах в шепи утринна роса,

да я превърна в бисери красиви,

но ти не вярваш в чудеса

и красотата й се скрива.

 

Помолих Слънцето, да ти даде

от своята одежда златоткана,

но каза ти, че съм дете

и то зад облаци застана.

 

Отидох си, за да ти дам

частица щастие, любима.  

Ти каза ми, че аз си знам,

усмихна се и… друг те има.

2005-11-15

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румен Ченков Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

  • кумеца (Румен Ченков)
    кумеца (Румен Ченков)
    Благодаря ти! Старая се.
  • zara (Здравка Маринова)
    zara (Здравка Маринова)
    Щом не е с теб,значи не е била твоя и няма за какво да съжаляваш.
  • byboJle4e`f (Сияна Георгиева)
    byboJle4e`f (Сияна Георгиева)
    И на мен ми харесва.Понякога наистина трябва да предотстъпим мястото си на някой-друг,за да е щастлив,този който обичаме.
  • damaianti (Вероника)
    damaianti (Вероника)
    знаеш мнението ми...прекрасно е!!!
  • Дора (Дора Дора)
    Дора (Дора Дора)
    Точно така, щом обичаш някого трябва да му дадеш шанса да бъде щастлив, а не да го оковеш за себе си. Трябва да си много широко скроен, обаче, за да мислиш по този начин. Поздравявам те, прекрасен стих!