Пожълтяла снимка
Как трудно бе да те намеря - <?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
съсухрена старица на олющена врата.
Години минаха, не просто днес и вчера
не исках да бъда във живота си сама!
Оставила си ме, но без да искаш
в приют - от нужда за пари,
а немотията за гърлото била е стиснала
и не могла си да извикаш ти дори!
Разбирам, че времето било е тежко -
сама на фронта кървав със момиче.
При хиляди ранени и войници
и даже невъзможно е и немислимо... Не!
И как сърцето се е късало от мъка,
да гледаш тук крака, а там ръце,
а любимия далече и незнайно
умирал сам на бойното поле!
Не си могла дори да го оплачеш!
Но имала си скъп и свиден спомен – мен!
Вързопче малко, преметнато през рамо...
разделила ни е злата орис без сърце!
Сега при теб се връщам... ала много плаках и изписах
и искам да прошепна тихо тъй очакваното - Мамо!
Аз тук до теб съм, вече няма да ми липсваш!
Баща си не познавам по неволя, но чух от хората,
геройски е загинал той във боя...
Открехвам леко скърцащата порта,
недоверчиво Шаро ме залая,
странничка не съм, дошла иззад завоя,
но с тебе искам да съм чак до края.
Да те прегърна, да приседнем на миндера стар.
Пожълтели снимки нека да прелистим.
За пропуснатите дни, за вас двамина...
Колко ли си страдала, душата пита?
И тихо с тебе двете да поплачем,
усмивка плаха в тъжните очи съзирам
И втурвам се към тебе - моя мила мамо
От днес до тебе ще съм до безкрая!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Илиева Все права защищены
6
