Помахай ни за сбогом

Назад не се обръщай - от утре ще е късно. Към мен недей поглежда, че вътре в мен е тъмно. Сълзите ми преливат, в сърцето се обръщат. Нима не ти е ясно, че мразя да е късно? Не трябва да си мислиш. Не трябва да си спомняш! Напред ти продължавай. За нас недей си спомня - назад - недей се връща! Сълзите ми преливат и погледа извръщам, към тебе не поглеждам - във себе си се вглеждам. Но вътре в мен сама съм и много ми е трудно. Нима не ти е ясно, че в мен е кухо, празно. Напред ти продължавай. назад и не поглеждай! За тебе ще забравя, тъй както ти за мене. Но все пак знай, помни, че във времето, когато във мене тъмно беше и скука непозната гризеше ме отвътре - и всичко беше старо, и всичко беше скучно, и мислех си, че няма я във дните мойта същност, показа ми, че мога, научи ме да зная и стълб на вяра беше, щом аз се колебаех. Сълзите ми преливат и много ми е мъчно. Назад ти не поглеждай! За всички ни е трудно... Как исках да е друго и малко по-различно! Как жалко е, че мога, да бъда тъй безлична. Мълча и неотдумвам, а в гърлото ми - буца и тебе не поглеждам, а в мене нещо куца. Напред ти продължавай! Към нас и не поглеждай. Нима не ти е ясно, че утрото е мъка? Сълзите ми преливат, в душата ми е стръмно, към пропаст бързо падам, а там е тихо, тъмно. Надолу гледам само, ръцете ми треперят, и мисля си, че утре, ще бъде като вчера. Напред ти продължавай. назад и не поглеждай, зад тебе ще остане туй що е безнадеждно. Не трябва да си спомняш, от болка полза няма, А по-добре мисли си за някаква измяна, за някаква поличба, за нещо тежко, грозно. Напред ти продължавай. за всички ни е сложно! Сълзите ми преливат, не смея да те гледам. Смехът ни волен само, на горест е утеха. Напред ти продължавай към нас недей поглежда - за всички ни е трудно, но някак неизбежно. Помахай ни за сбогом. 23.10.2005