ПОНЕСЕНА ОТ ВЯТЪРА
Понесена от вятъра
Във шепите си вятърът ме носи -
като изгубено перо на бяла птица,
в душата лутат се безчет въпроси,
на шията тежат ми - огърлица...
Къде политам в тая безтегловност?
И колко дълго ще се рея в самота?
Сърцето ми гори с неистова готовност
на някой бряг да срещне любовта...
Сред пръсти ветрени смълчано дишам,
ще спра ли някога безумния летеж...
а колко искам, как желая да обичам,
в очите ми да се огледат със копнеж...
16.06.2006г.
Във шепите си вятърът ме носи -
като изгубено перо на бяла птица,
в душата лутат се безчет въпроси,
на шията тежат ми - огърлица...
Къде политам в тая безтегловност?
И колко дълго ще се рея в самота?
Сърцето ми гори с неистова готовност
на някой бряг да срещне любовта...
Сред пръсти ветрени смълчано дишам,
ще спра ли някога безумния летеж...
а колко искам, как желая да обичам,
в очите ми да се огледат със копнеж...
16.06.2006г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гергана Шутева Все права защищены
Гери, ти пишеш прекрасно!
