Понякога
Каза
"- Умрях"
И тръгна
Влачеше бавно
Краката си
Особняк беше
Беше човек
От ония които
Усещаха всичко понякога
Скри се
Зад ъгъла
В мрака
Думата пили
Главата ми
Стене тихо
Бавно пресъхна устата
Потъчах си водка
И аз я усещам понякога
Минаха
Месеци
Пиех текила
И ето до
Мен се паркира
Беше различен
Прозрачен
Небръснат и стар
Умират мечите понякога.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Найден Найденов Все права защищены
