15 февр. 2005 г., 16:04

Понякога е празно

191 0 6
Забравена от ужаса на мрака,
останала без дъх и без покой,
една надежда някъде ме чака.............

Но тук е тъмно и мъгливо,
и няма капка топлина.
Иронията всичко е изтрила,
а чувствата изчезват във нощта.

Безличието в мене се завръща
и топлото отнема ми дъжда,
пак нова страница обръщам,
страница от книгата "Съдба".

Какво ми става? Страх ли чувствам?
Дали съм плачеща и клета?
Или пък болката стаявам,
стаявам я и пазя я в сърцето.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ани Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мерси Пепина!!!!
    Важното е че със всяка следваща страница от тази книга израстваме все повече и повече!
  • много искрено...и лично...и вярно...браво...
  • Много хубаво ! Поздравления! 6
    ..."пак нова страница обръщам,
    страница от книгата "съдба"....
    Колко често се случва в живота!


  • Мерси Пепина!!!!
    Важното е че със всяка следваща страница от тази книга израстваме все повече и повече!
  • много искрено...и лично...и вярно...браво...